Ксенофеминистки Манифест - политика на отчуждение

Ксенофеминисткият Манифест е опит за артикулация на гендър акселерационизъм. Текстът цели да разиграе значението на технологията в модерния свят, неговите опасности и позитиви като цяло, но и по-конкретно, и в контекста на феминистката и куиър теорията. Занимавайки се с идеята как технологията може да спаси жените от тиранията на собствената им биология, ксенофеминисткият манифест прави опит да диагностицира проблеми в модерната концепция на лявото, чертаейки нов наратив за модерността и прогреса. Вдъхновен от експериментите с нелегален тестостерон на транс-феминиста Пол Беатрис Пресиадо, през био-хакването, до Карл Маркс, фармако-порнографията и кибернетиката, този текст, наречен от Марк Фишър “Комунистическият Манифест за двадесет и първи век”, се стреми да представи един алтернативен поглед над научно-технологичното ни състояние.

Лабория Кубоникс (2014) е ксенофеминистки колектив, разпространен в пет страни и три континента. Тя се стреми да премахне пола, да унищожи „семейството“ и да се справи с природата като гарант за не-елитаритарни политически позиции. Нейното име е анаграма на „Никола Бурбаки“, псевдоним, под който група от до голяма степен френски математици са работили за утвърждаване на абстракцията, общителността и строгост в математиката в началото на ХХ век. Членките включват Даян Бауер, Катрина Бърч, Лука Фрейзър, Хелън Хестър, Ейми Айрланд, и Патриша Рийд. преведено от Н. Д. редакция М.М. оригиналът —

Разума, както информацията, иска да бъде свободен.

НУЛА

0X00

Нашият е свят в световъртеж. Свят, който жужи с технологично медиация, преплитайки ежедневието ни с абстракция, виртуалност и сложност. КсФ конструира феминизъм, адаптиран към тези реалности: феминизъм на безпрецедентна хитрост, мащаб и визия; бъдеще, в което реализирането на справедливостта между половете и феминистката еманципация допринасят за универсалистка политика, сглобена от нуждите на всеки един човек, пресичайки расата, способностит, икономическият статус и географската локалност. Без повече без-бъдещно повторение по пътеката за бягане на капитала, без повече подчинение на труда, продуктивен, както и репродуктивен, без повече реификация на даденото, маскирана като критика. Нашето бъдеще изисква депетрификация. КсФ не е предложение за революция, а залог на дългата игра на историята, изискващ въображение, сръчност и постоянство.

0X01

КсФ възприема отчуждението като устрем за генериране на нови светове. Всички сме отчуждени, но били ли сме някога по друг начин? Чрез, а не въпреки, нашето отчуждено състояние можем да се освободим от калта на бездействието. Свободата не е даденост и със сигурност не е дадена от нещо „естествено“. Изграждането на свободата включва не по-малко, a повече отчуждение; отчуждението е трудът на изграждане на свободата. Нищо не трябва да се приема като фиксирано, постоянно или „дадено“ - нито материални условия, нито социални форми. КсФ мутира, навигира и сондира всеки хоризонт. Всеки, който е смятан за „неестествен“ пред царуващите биологични норми; всеки, който е преживявал несправедливости, извършени в името на природния ред, би осъзнал, че прославянето на „природата“ няма какво да ни предложи - тези от нас, който са куиър и транс, хората с увреждания, както и тези, които са претърпели дискриминация поради бременност или задължения, свързани с отглеждането на деца. КсФ е яростно анти-натуралистки. Есенциалисткият натурализъм вони на теология, колкото по-рано е изцелен, толкова по-добре.

0X02

ащо има толкова малко категорични, организирани усилия за преустройването на технологиите в посока прогресивни полови политически цели? КсФ се стреми към стратегическо разгръщане на съществуващите технологии, за реинжениране на света. В тези инструменти са вградени сериозни рискове; те са склонни към дисбаланс, злоупотреба и експлоатация на слабите. Вместо да се преструва, че не рискува нищо, КсФ се застъпва за необходимото сглобяване на технополитически интерфейси, отговарящи на тези рискове. Технологията в своята същност не е прогресивна. Употребите ѝ са слети с културата в положителна обратна връзка, което прави невъзможно линейното секвенциране, прогнозиране и абсолютната предпазливост. Технонаучните иновации трябва да бъдат свързани с колективното теоретично и политическо мислене, в което жените, куиър лицата и несъответстващите на стандартните полове играят без-аналогова роля.

0X03

Реалният еманципаторен потенциал на технологиите остава нереализиран. Подхранван от пазара, неговият бърз растеж е нулиран от тромавостта му, а елегантната иновация се предава на купувача, чийто застоял свят тя украсява. Отвъд шумната бъркотия на кодифицирана вехтория, основната задача се крие в инженирането на технологии за борба с неравномерния достъп до репродуктивни и фармакологични инструменти, катаклизъм на околната среда, икономическа нестабилност, както и опасни форми на неплатен/недоплатен труд. Неравенството между половете все още характеризира областите, в които нашите технологии са замислени, изградени и узаконени, докато жените работници в електрониката (назовавайки само една индустрия) извършват един от най-лошо платения, монотонен и изтощаващ труд. Подобна несправедливост изисква структурна, машинна и идеологическа корекция.

0X04

Ксенофеминизмът е рационализъм. Да се твърди, че разумът или рационалността е „по природа“ патриархално начинание, означава да се признаем за победени. Вярно е, че каноничната „история на мисълта“ е доминирана от мъже и именно мъжки ръце задушават съществуващите научни и технологични институции. Но точно затова феминизмът трябва да е рационализъм, поради този мизерен дисбаланс, а не въпреки него. Няма „женска“ рационалност, нито има „мъжка“. Науката не е израз, а анулиране на пола. Ако днес той е доминиран от мъжки егота, то тогава той си противоречи - и това противоречие може да е полезно. Разумът, подобно на информацията, иска да бъде свободен, а патриархатът не може да му е придостави. Рационализмът сам по себе си трябва да бъде феминизъм. КсФ обозначава точката, в която тези претенции се пресичат в двупосочна зависимост. Той определя разума като двигател на феминистката еманципация и декларира правото на всеки да говори като никой конкретно.

ПРЕКЪСВАНЕ

0X05

злишъкът от скромност във феминистките програми от последните десетилетия не е пропорционален на чудовищната сложност на нашата реалност, реалност пресечена от оптични кабели, радио и микровълни, тръбопроводи за нефт и газ, въздушни и корабоплавателни пътища и безпощадно, едновременно изпълнение на милиони комуникационни протоколи във всяка изминала милисекунда. Систематичното мислене и структурният анализ до голяма степен са отпаднали в полза на възхитителни, но недостатъчни борби, свързани с неподвижни местонахождения и фрагментирани въстания. Докато капитализмът се разбира като сложна и непрекъснато разрастваща се тоталност, много еманципативни антикапиталистически проекти остават дълбокоопасяващи се от преминаването към универсалното, противопоставяйки се на спекулативната политика на голямата картина, осъждайки я като потискащ, но нужен вектор. Подобна фалшива гаранция третира универсалите като абсолютни, генерира омаломощаващо разделение между нещото, което искаме да премахнем и стратегиите, които развиваме, за да го премахнем.

0X06

Глобалната сложност ни отваря към спешни когнитивни и етични изисквания. Това са Прометейски отговорности, които не могат да преминат без да бъдат адресирани. Голяма част от феминизма от двадесет и първи век - от остатъците от политиката на постмодерната идентичност до големи части от съвременния екофеминизъм - се мъчи в адекватно справяне с тези предизвикателства по начин, способен да доведе до съществени и трайни промени. Ксенофеминизмът се стреми да се изправи пред тези задължения като колективни агенти, способни да преминат между много нива на политическа, материална и концептуална организация.

0X07

Ние сме непреклонно синтетични, неудовлетворени само от анализа. КсФ настоява за конструктивна осцилация между описване и предписване, с цел да мобилизира рекурсивния потенциал на съвременните технологии върху пола, сексуалността и различията във властта. Като се има предвид, че има редица предизвикателства на пола, конкретно свързани с живота в дигитална епоха - от сексуален тормоз чрез социални медии до doxxing, конфиденциалност и защита на онлайн имиджи - ситуацията изисква феминизъм, който се чуства удома си с компутацията. Днес е наложително да разработим идеологическа инфраструктура, която да поддържа и улеснява феминистките интервенции в рамките на конективните, свързани в мрежата елементи на съвременния свят. Ксенофеминизмът е нещо повече от дигитална самозащита и свобода от патриархалните мрежи. Ние искаме да култивираме упражняването на положителна свобода - свобода-да, а не просто освобождаване-от, и призоваваме феминистките да се снабдят с уменията да преразпределят съществуващите технологии и да измислят нови познавателни и материални инструменти в услуга на общи цели.

0X08

Радикалните възможности, които се предоставят чрез разработване (и отчуждаване) на формите на технологично посредничество, вече не трябва да се използват в частните интереси на капитала, което, по дизайн, е от полза само за малцина. Има непрекъснато разпространяващи се инструменти, които трябва да бъдат анексирани и въпреки че никой не може да претендира за тяхната всеобхватна достъпност, дигиталните инструменти никога не са били по-широко достъпни или по-чувствителни към присвояване, отколкото днес. Това не е заличаване на факта, че голяма част от бедните в света са неблагоприятно засегнати от разрастващата се технологична индустрия (от работниците във фабриките, работещи при гнусни условия, до селата в Гана, превърнали се в бунища за електронните боклуци на световните сили), а изрично потвърждаване на тези условия като цел, която да бъде премахната. Точно както изобретяването на фондовата борса е било и изобретението на фондовият колапс, ксенофеминизмът знае, че технологичните иновации трябва по същия начин отговорно да предвиждат системното си състояние.

КЛОПКА

0X09

отхвърля илюзията и меланхолията като политически инхибитори. Илюзията като сляпата презумпция, че слабите могат да надделеят над силните без стратегическа координация, води до неизпълнени обещания и неорганизирани нагони. Това е политика, която искайки толкова много, завършва градейки ужасно малко. Без труда на мащабна, колективна социална организация, декларирането на нечие желание за глобална промяна не е нищо повече от прищявка. От друга страна, меланхолията - толкова ендемична в лявото - ни учи, че еманципацията е изчезнал вид, за който трябва да се плаче и че изцепките на отрицанието са най-доброто, на което можем да се надяваме. В най-лошия случай, такова отношение не поражда нищо друго, освен политическа нестабилност и в най-добрия - създава атмосфера на всеобхватно отчаяние, което твърде често дегенерира във фракционизъм и дребнаво морализиране. Заболяването, което е меланхолията, само влошава политическата инертност и под прикритието на реалистичност, изоставя всяка надежда за калибриране на света по друг начин. Срещу такива болести КсФ се имунизира.

0X0A

риемаме политиките, които изключително валоризират локалното, под прикритието на подривни течения на глобалната абстракция като недостатъчни. Отделянето от или отказът на капиталистическата техника няма просто да я накарат да изчезне. По същия начин, предложенията да се дръпне спирачката на вградените скорости, призивът да се забави и да се де-мащабира, е възможност, достъпна само за малцина - насилствена особеност на ексклузивността - в крайна сметка водеща до катастрофа за мнозинството. Отказът да се мисли отвъд микросъобществото, да се насърчават връзките между фрагментираните бунтове, да се обмисля как еманципаторната тактика може да бъде увеличена в универсално приложение, значи да останем доволни от временните и отбранителни жестове. КсФ е афирмативно същество в настъпление, яростно настояващо за възможността за мащабна социална промяна в името на всички наши извънземни роднини.

0X0B

Чуството за нестабилност и изкуственост в света изглежда е избледняло от съвременната куйър и феминистка политика в полза на плурално, но статично съзвездие на полови идентичности, в чиято мрачна светлина уравняването на доброто и естественото, биват упорито възстановявани. Макар да имаме (може би) възхитително разширени прагове на “толерантност”, твърде често ни се казва да търсим утеха в липсата си на свобода, като отправяме претенции за това, че сме “родени” по този начин, сякаш предлагаме извинение с благословията на природата. През цялото време хетеронормативният център напредва. КсФ оспорва този центробежен референт, знаейки добре, че полът е образец на опорна точка между нормата и фактите, между свободата и принудата. Наклоняването на опорната точка в посока на природата е дефанзивно отстъпване, в най-добрия случай и отдръпване от онова, което прави транс и куйър политиката нещо повече от просто лоби: че е едно настойчиво проява на свобода, противопоставена на ред, който изглежда вечен. Както всеки мит на дадеността, стабилната основа е фабулирана заради един истински свят на хаос, насилие и съмнение. „Даденото“ се секвестира в частното царство на сигурност, докато отстъпва от фронтове на публичните последици. Когато възможността за преход стана реална и известна, гробницата под светилището на Природата се пропука и нови истории - настръхнали с бъдеще - избягаха от стария ред на „секса“. Дисциплинарната решетка на пола е в голяма част опит за поправяне на тази разбита основа и укротяване на живота, който е избягал от нея. Сега дойде времето да се разруши изцяло това светилище, а не да се прекланяме пред него в опит за жалко извинение за малкото автономия, която е спечелена.

0X0C

Ако някога „киберпространството“ е предлагало обещание за бягство от структурите на есенциалистките категории на идентичност, климатът на съвременната социална медия се е насочил силно в другата посока превръщайки се в театър, където тези ограничения на идентичността биват играни. С тези кураторски практики идват пуритански ритуали на морална поддържка и тези сцени прекалено често гъмжат от дезавуираното удоволствия от обвинение, срам и порицание. Ценните платформи за връзка, организация и споделяне на умения се задръстват от пречки за продуктивен дебат, поставени така, сякаш те самите са дебати. Тези пуритански политики на срам, които фетишизират потисничеството, сякаш е благословия и замъгляват водите в моралистични ярости; ни оставят студени. Ние не искаме нито чисти ръце, нито красиви души, нито добродетели, нито терор. Искаме превъзходни форми на корупция.

0X0D

ова, което се вижда, е, че задачата на инжениране на платформи за социална еманципация и организация не могат да пренебрегват културните и семиотични мутации, които тези платформи позволяват. Това, което изисква ре-инжениране, са меметичните паразити, които пораждат и координират поведение по начини, прикрити за техните домакини; ако това не се случи, миймовете като „анонимност“, „етика“, „социална справедливост“ и „проверка на привилегиите“ приемат социалните динамики в противоречие с често похвалните намерения, с които са заети. Задачата за колективно самоовладяване изисква хиперверна манипулация на конците на марионетката която е желанието и внедряване на семиотични оператори в терен на силно мрежови културни системи. Волята винаги ще бъде покварена от миймовете, в които се трафикира, но нищо не ни пречи да инструментализираме този факт и да го калибрираме с оглед на целите, които желае.

0X0E

ПАРИТЕТ

Ксенофеминизмът е полов-аболиционизъм. „Половият-аболиционизъм“ не е код за изкореняване на тези характеристики, които в момента се считат за „полови“ от човешкото население. При патриархата подобен проект би могъл само да доведе до катастрофа - понятието какво е „полово“ се придържа несъразмерно към женското. Но дори и този баланс да бъде коригиран, ние нямаме интерес да видим намаляването на сексуалното разнообразие в света. Нека цъфнат сто пола! „Половият-аболиционизъм“ е съкращение за амбицията да се изгради общество, в което черти, събрани понастоящем под рубриката на пола, вече не предоставят мрежа за асиметричната операция на властта. „Расовият Аболиционизъм“ се разраства в подобна формула - борбата трябва да продължи, докато понастоящем расиализираните характеристики вече не са основа за дискриминация повече, отколкото цвета на очите e. В крайна сметка, всеки еманципаторен аболиционизъм трябва да се наклони към хоризонта на класовия аболиционизъм, тъй като именно pod капитализма срещаме потисничеството в неговата прозрачна, денатурализирана форма: не си експлоатиран или потиснат, защото си работник на заплата или беден; ти си работник или беден, защото си експлоатиран.

0X0F

Ксенофеминизмът разбира, че жизнеспособността на еманципаторните аболиционистки проекти - елиминацията на класа, пол и раса - зависят от задълбочена преработка на универсалното. Универсалното трябва да се схваща като неспецифично, което ще рече, интерсекционално. Интерсекционалността не е обединяването на колективите в статичен шум на крос-реферирани идентичности, а политическа ориентация, която прорязва през всяко конкретно, отказвайки грубото набутване на телата в категории. Това не е универсално, което може да бъде наложено отгоре, а едно (универсално) изградено отдолу нагоре - или по-точно, латерално, отварящо нови линии за транзит през неравномерен пейзаж. Тази не-абсолютна, генерална универсалност трябва да пази от фалшивата тенденция на сблъскване с раздути, немаркирани конретики - а именно, евроцентричен универсализъм, при който мъжкото e грешно прието за безполовото, бялото за без-расовото, цисът за истинското и т.н. Ако отсъства такава универсалност, елиминацията на класата ще остане буржоазна фантазия, премахването на расата ще остане тактика на бялото превъзходство, а елиминацията на пола ще остане слабо забулена мизогиния, дори (особено) когато е преследвана от самите заклети феминистки групи. (Абсурдният и безразсъден спектакъл на толкова много самопровъзгласили се кампании за премахване на джендъра в опозиция на транс жени е достатъчно доказателство за това.)

0X10

т постмодерните се научихме да изгаряме фасадите на фалшивите универсали и да прогонваме такива обърквания; от модерните се научихме да пресяваме новите универсали от пепелта на фалшивите. Ксенофеминизмът се стреми да изгради коалиционна политика, политика незаразена от чистотата. Овладяването на универсалното изисква внимателна квалификация и прецизна саморефлексия, така че да се превърне в подръчен инструмент за множеството политически тела и нещо, което може да бъде приспособено срещу многобройните потисничества, които са свързани с пола и сексуалността. Универсалността не е план и вместо да диктуваме предварително своите приложения, ние предлагаме КсФ като платформа. Следователно самият процес на изграждане се разбира като негентропичен, итеративен, в непрекъсната преработка. Ксенофеминизмът се стреми да бъде изменчива архитектура, която, подобно на софтуера с отворен код, остава в процес на постоянно модифициране и усъвършенстване, следвайки навигационния импулс на войнствени етични разсъждения. Отворен обаче не означава ненасочен. Най-устойчивите системи в света дължат стабилността си на начина, по който тренират реда да произлиза като една „невидима ръка“ от очевидната спонтанност; или да използва инерцията на инвестиции и утаявания. Не трябва да се колебаем да се учим от нашите противници или успехите и провалите на историята. Имайки това предвид, КсФ търси начини да посее ред, който е безпристрастен и справедлив, инжектирайки го в геометрията на свободите, които тези платформи позволяват.

РЕГУЛИРАНЕ

0X11

Нашият жребий е изпълнен с техно-наука, при която нищо не е достатъчно свещено, че да не може да бъде реинженирано и трансформирано, по начин, разширяващ блендата на свободата ни до пола и човешкото. Да се каже, че нищо не е свещено, че нищо не е трансцендентно или защитено от волята за знание, за бърникане и хакване, означава да кажем, че нищо не е свръх-естествено¹. „Природата“, разбирана тук като неограничената арена на науката, е всичко, което съществува. И така, в разрушаването на меланхолията и илюзийте; неамбициозността и немащабируемостта; либидизираният пуританизъм на определени онлайн култури и Природата като посредствена даденост, ние откриваме, че нашият нормативен анти-натурализъм ни е тласнал в един безкомпромисен онтологичен натурализъм. Ние претендираме, че няма нищо, което не може да се изучава научно и да бъде манипулирано технологично.

0X12

ова не означава, че разграничението между онтологичното и нормативното, между факта и ценността, просто къса и яде. Векторите на нормативния анти-натурализъм и онтологичния натурализъм обхващат много амбивалентни бойни полета. Проектът за разплитане на това, което трябва да бъде, от това, което е; на дисоциирането на свободата от фактите, волята от знанието, всъщност е една безкрайна задача. Има много лакуни, в които желанието ни изправя пред бруталността на фактите, където красотата е неотделима от истината. Поезията, сексът, технологиите и болката светят нажежени от напрежението, което проследихме. Но ако се откажем от задачата на ревизия, ако освободим юздите и отслабим това напрежение, тези нишки моментално ще изтънеят.

НОСИ

0X13

Потенциалът на ранната, базирана на текст, интернет култура за противодействие на репресивните джендърни режими, генерирането на солидарност сред маргинализирани групи и създаването на нови пространства за експериментация, които възпламениха киберфеминизма през деветдесетте години, очевидно е намалял през двадесет и първи век. Доминацията на визуалното в съвременните онлайн интерфейси възстанови познатите модалности на полицействане на идентичността, отношенията на власт и половите норми в саморепрезентацията. Но това не означава, че киберфеминистките увлечения принадлежат на миналото. Сортирането на субверсивните възможности от потискащите, скрити в днешната мрежа, изисква феминизъм чувствителен към коварното завръщане на старите властови структури, но все пак достатъчно умел, за да знае как да експлоатира потенциала им. Дигиталните технологии не могат да се отделят от материалните реалности, лежащи в тяхната основа; те са свързани, така че всекя може да бъде използвана за да промени друга към различни цели. Вместо да спори за върховността на виртуалното над материалното или материалното над виртуалното, ксенофеминизмът схваща точки на силата и безсилието и в двете, за да разгърне това знание като ефективна намеса в съвместно съставената ни реалност.

0X14

Намесата в по-очевидно материалните хегемонии е също толкова важна, колкото и намесата в дигиталните и културните. Промените в изградената околна среда съдържат някои от най-значимите възможности за преконфигуриране на хоризонтите на жените и куйър хората. Като въплъщение на идеологическите съзвездия, производството на пространства и решенията, които вземаме за тяхната организация, в крайна сметка са артикулации за „нас“ и реципрочно - как едно „ние“ може да бъде артикулирано. С потенциала да изключи, ограничи или отвори бъдещите социални условия, ксенофеминистите трябва да се приспособят към езика на архитектурата като речник за колективна хорео-графия² - координираното писане на пространството.

0X15

т улицата до дома, битовото пространство също не трябва да избягва от пипалата ни. Толкова дълбоко вкоренено, битовото пространство се смята за неразрушимо, където домът като норма е свързан с дома като факт, като невпечатляваща даденост. Изтъпяването на „битовия реализъм“ няма дом на нашия хоризонт. Нека обърнем погледа си към аугментираните домове на споделените лаборатории, на комуналните медии и техническите съоръжения. Домът е идеален за пространствена трансформация като интегрален компонент във всеки процес на феминистко бъдеще. Но не трябва да се спира пред градинските порти. Виждаме твърде добре, че възстановяването на семейната структура и битовия живот в момента е възможно само с цената на оттегляне от икономическата сфера - като пътя на комуната или понасяне на тежестта многократно, като самотния родител. Ако искаме да прекъснем инерцията, която е запазила предсмътната фигура на ядрената фамилна единица, която упорито работи за изолацията на жените от публичната сфера и мъжете от живота на децата си, като същевременно наказва тези, които се отклоняват от нея, трябва да преправим материалната инфраструктура и да прекъснем икономическите цикли, които я блокират. Задачата пред нас е двойна и нашето виждане непременно е стереоскопично: ние трябва да създадем икономика, която да освободи репродуктивния труд и семейния живот, като същевременно изграждаме модели на семейство, освободени от умопомрачителната монотонност на работата за заплата.

0X16

От дома до тялото, артикулацията на проактивна политика за биотехническа намеса и хормони продължава. Хормоните проникват в джендърните системи, притежаващи политически обхват, надхвърлящи естетическата калибровка на отделните органи. Мислено структурно, разпределението на хормоните - кой или какво разпределя приоритетно или патологизира - е от първостепенно значение. Възходът на интернет и хидрата от аптеките на черния пазар чиято верига той свали - заедно с публично достъпените архиви от ендокринологичен ноу-хау - беше от съществено значение за борбата с контрола върху хормоналната икономика, далеч от „вратарските“ институции, които искаха да смекчат заплахите към установеното разпределение на сексуалността. Замяната на управлението на бюрократите с това на пазара обаче, не е победа сама по себе си. Тези вълни трябва да се издигнат по-високо. Питаме дали идиомата за „хакерство на пола“ може да се разшири в дългосрочна стратегия, стратегия за мокър софтуер (уетуеър), подобна на това, което хакерската култура вече е направила за софтуера - изграждане на цяла вселена от безплатни и отворени източници, която би била най-близкото нещо до практичен комунизъм, което който и да е от нас е виждал досега. Без глупавото застрашаване на живота, можем ли да сплетем ембрионалните обещания на фармацевтичното 3D печатане („реакционен софтуер“), което стои пред нас, грасрутс клиники за телемедицински аборти, джендър хактиктивисти и форуми за „направи си сам “ ХЗТ и т.н., за да сглобим платформа за безплатна и open-source медицина?

0X17

От глобалното към локалното, от облака към нашите тела, ксенофеминизмът избягва отговорността в изграждането на нови институции с техноматериалистически хегемонни пропорции. Подобно на инженерите, които трябва да представят обща структура, както и молекулярните части, от които е изградена, КсФ подчертава важността на мезополитическата сфера, противопоставена на ограничената ефективност на местните жестове, създаването на автономни зони и чистия хоризонтализъм, точно както стои срещу трансценденти или налагания на ценности и норми отгоре надолу. Мезополитическата арена на универсалистките амбиции на ксенофеминизма се възприема като подвижна и изкусна мрежа от транзити между тези полярности. Като прагматици, ние каним контаминацията да бъде мутационеният двигател между тези фронтири.

ПРИЛИВ

0X18

КсФ отстоява, че адаптирането на поведението ни към една епоха на Прометейска сложност е труд, изискващ търпение, но едно свирепо търпение, в противоречие с „чакането“. Калибрирането на политическа хегемония или бунтовнически миймплекс не само предполага създаването на материални инфраструктури, които да направят ценностите, които артикулира, изрични, но също и да поставя искания пред нас като субекти. Как да станем домакини на този нов свят? Как да изградим по-добър семиотичен паразит – събуждащ желанията, които искаме да пожелаем; който оркестрира не автофагична³ оргия на поквара или ярост, а еманципативна и егалитарна общност, подкрепена от нови форми на безкористна солидарност и колективно самоуправление?

0X19

сенофеминизмът програма ли е? Не и ако това означава нещо, толкова грубо като рецепта или едноцелево средство, чрез което се решава определен проблем. Предпочитаме да мислим като схемаджията или лиспера, стремящ се да изгради нов език, в който е потопен проблемът, така че решенията за него и за всякакъв брой от свързани с него проблеми да се само-развият с лекота. Ксенофеминизмът е платформа, начална амбиция да се изгради нов език за сексуалната политика - език, който използва собствените си методи като материали, които да бъдат преработени и постепенно да се бутстрапнат⁴ в съществуване. Ние разбираме, че проблемите, пред които сме изправени, са системни и взаимосвързани и че всеки шанс за глобален успех зависи от заразяване на безброй умения и контексти с логиката на КсФ. Нашата е трансформация на просмукване, насочено присвояване, а не бързо сваляне; това е трансформация на съзнателно строителство, което се стреми да потопи бялото върховенство на капиталистическия патриархат в море от процедури, които омекотяват черупката му и демонтират защитните му сили, така че да се изгради нов свят от неговите отпадъците .

0X1A

Ксенофеминизмът индексира желанието за изграждане на едно извънземно бъдеще с триумфален X⁵ на мобилната карта. Този X не маркира дестинация. Той е вмъкване на топологична ключова рамка с цел формирането на една нова логика. Подкрепяйки бъдеще, необвързано с повтарянето на настоящето, ние се борим за усилен капацитет, за пространства на свободата с по-богата геометрия от пазарския щанд, конвейера и фийда. Нуждаем се от нови възможности за възприятие и действие, които не са свързани с натурализираните идентичности. В името на феминизма „Природата“ вече не е убежище за несправедливостта или основа за каквато и да било политическа обосновка!

Ако природата е несправедлива, нека променим природата!

Ксеномефинистки Манифест е превод на английската Xenofeminist Manifesto, публикувано от Verso (2018) с лизенз (CC-BY 4.0) Laboria Cuboniks Изображенията са взети и манипулирани от гореспомената книга, със съотвеният лиценз както и от Wikicommons с лиценз Това произведение е лицензирано с Creative Commons Признание 4.0 Международен Лиценз. —

Анотации

Начална илюстрация: Х. Р. Гигер, Carmen I Акрил върху снимка, 199, (1989-B-618)