Превод на тема демонологията и нейната връзка със сегащното състояние на масовата култура. Окултна преработка на масовата мания разкриваща се пред нас. Оригинален текст взет от четене в Urbanomic PlaguePod 41, текстът представлява преработка на главата Selenomania от Omnicide: Mania, Fatality and Future-Delirium на същия автор. Превод Н.Д. Редакция М.М.

Ако предизвикателството тази вечер е да си представим вируса като демон, тогава можем да разработим единадесет бързи принципа на демоничните същества, които да обвържат тези вектори на мислене.

Първи Принцип

Изкушението на св. Антони Martin Schöngauer Демоните манипулират предимно чрез желание. Ако си представим сделките с дявола или джинове, идващи от вълшебни лампи, те винаги изкушават с възможности или богатства. Но тук има уловка, която е, че демоните по-добре от всеки друг разбират първата тайна, както на психоанализата, така и на арабските приказки за желанието, а именно, че ние хората погрешно разбираме собствените си желания, че не знаем какво всъщност искаме и затова винаги желаем грешното нещо. Най-често неща, които фатално биха ни погубили. По този начин дяволът често е погрешно характеризиран като лъжец или измамник, когато всъщност той е най-прозрачно честният и етичен от небесните фигури. Той те кара да подпишеш договор. В този жест няма нищо криптично или енигматично. Той дори ни позволява да установим точните условия на сделката. Но тогава той залага на неизбежната човешка грешка в изчислението на собственото му желание, което ще го доведе до грешна селекция. Ето защо, когато дяволът в крайна сметка дойде да си събере своя дълг, хората се правят на шокирани или предадени.

Но защо? Не защото дяволът е нарушил правилата на споразумението, a защото самите те са избрали неправилно и са ужасени от чувството на незадоволеност. Вследствие, в ислямската традиция дяволът е известен като даващият избор. Той не е непременно подвеждащ, а по-скоро отваря врати и принуждава човешките души да вземат опасни решения, обикновено свързани с амбиции или угоди. Подобно изглежда, че вирусът ни изпитва по същия демоничен начин, наблюдавайки ни как колабираме и се разпадаме психологически и социално, градейки победата си преди всичко върху нашата неспособност да преценим кое е от значение и какво искаме да направим в тези тежки обстоятелства.

Накъдето и да погледнем в социалния и политическия дискурс тези дни човешкият вид не може да разбере себе си отново и отново.

Втори Принцип

Илюстрация за романа Кармила (1872) Демоните избират своите поданици по индивидуален и капризен начин, често според обстоятелствата, а не универсално или преференциално, както правят боговете. Това показва, че да бъдеш избран е едновременно чест и проклятие. Означава, че човек е избран да изплати дълг на преминаващото чудовище и че демонът създава високо специализирана примамка или ефективна зона, която да отговаря на вкусовете на всяка една от жертвите му.

Боговежествата дават цели низове команди. Но демонът създава микроклимат за всеки събеседник. Подобно, наблюдаваме как вирусът притежава различни идиосинкратични въздействия върху телата и умовете на индивидите, до които се докосва. Някои изпадат в истерия, други се предават, други пък изпадат в цинизъм, трети в силен гняв или скръб. Той не оперира като божествеността, която се налага чрез универсален закон, а играе във фрактална подредба на различни атмосфери, настроения и усещания.

Трети Принцип

Демоните често са вампирични и до известна степен пандемията има вампирична методология.

Първо се налага да изясня две подробности, които научих преди години от брилянтен мой колега - Деан Лукич, който е източноевропеец и знае много неща за фолклорния произход на вампирите. Първо, едно нещо, което грешим в съвременните си описания на вампири е, че ухапването на вампира в най-ранните му описания никога не е било източник на болка, а винаги усещане за чист екстаз. Ужасяващото, ако изобщо е имало такова, е било прекомерното удоволствие, свързано със зъбите. И второ, подобни културни фиксации с вампири обикновено избухват точно преди разпадането на империя.

Обикновено това са моменти на голяма социално-политическа нестабилност, когато изведнъж хората започват да изпитват параноя от паразитни същества, които се спотайват наоколо. И причината за това е, че вампирите представляват алтернативни кралски особи или алтернативна аристократична парадигма. Ако се замислим над това, кралете предават своите династии чрез кръвни линии, а вампирите също установяват свои собствени кръвни линии, свои контра-кръвни линии. Затова вампирите представляват заплаха за структурите на властта. Така че ме заинтригува представата за това как настоящият вирус наподобява това вампирично влияние, в смисъл че от една страна заболяването ни превръща в себе си, точно както вампирите ни превръщат в тях самите. И второ, че вирусът елиминира, цялото ни предишно формиране на идентичности, една по една, той измества и саботира предишните ни политически, икономически, социални и културни персони, показвайки каква крехка къща от карти, така наречената реалност, е била по начало. И на последно място, мислейки за еуфорията от ухапването на вампира, която споменах преди, е добре да се знае, че говорейки за чума, възниква смущаващия страничен проблем, който никой не обича да обсъжда, тоест, че винаги има малки групи от bug chaser-и и bug giver-и, които намират известен възторг в логиката на разпространение на заразата.

Четвърти Принцип

Демоните имат строго специфични сили за разлика от боговете, които притежават тотални способности, всезнание и всемогъщество. Така някои демони чудновато могат да левитират или да четат умовете, някои живеят в природни явления като гори или пустини, докато други могат да контролират стихиите, някои вентрилоквистират гласове, а други могат да съблазняват непознати. По съответен начин този вирус има силно детайлизирани модалности. Той не засяга всеки орган, а по-скоро експлозивни сектори на тялото. Той предизвиква определени специфични реакции и се разпространява по определени специфични канали.

Това ни позволява да мислим теоретично за частични сили, подобно на начина, по който средновековните бойни артисти никога не са се смятали за абсолютни господари на движението или насилието, а по-скоро само експерти в една школа или на една животинска форма.

Пети Принцип

Демоните са стелтни и аморфни. Те имат елитно разбиране за камуфлаж и хамелеонство. Затова боговете обикновено имат статуи и храмове, но при демоничните култове те приемат формата на идоли, защото идолът е миниатюрен, лек, преносим, лесен за прикриване, да не говорим, че играе с древния ни страх от малки неща.

Паякът или змията. И очевидно при микроскопичен вирус, заплахата също е в неговата неусетност, че атакува асиметрично в почти невидими вълни, а също и в неговите метаморфози, непрекъснатото му преобразуване. И тези принципи винаги са били критерии за демоничност.

Шести Принцип

Демоните ни принуждават да живеем с тях. В момента хората се опитват да направят всичко възможно, за да представят вируса като всичко или нищо сценарий. Или го имате, или го нямате. Или нещата ще се върнат към пълната нормалност, или ще останат в това психотично отпадане завинаги, или дори ще се приближат до апокалипсис и изчезване на цялата раса.

Но всичко това е прикриване на по-тежката и смущаваща възможност, че това може да бъде сезонно, което означава, че трябва да приемем цикличното му възвръщане. Или че просто ще има физиологични ефекти за цял живот. Което означава, че може да се окаже, че трябва да живеем с вируса по същия начин, по който някой, който претърпява осакатяване, след това винаги ходи с куцане или изпитва остра болка, когато вали. Смътно си спомням преди десетилетия, четох неясна антропологична творба за марокански човек, някакъв селски тип, който искрено вярва, че се е оженил за джин.

Той твърди, че женската джин един ден се е промъкнала в бараката му и го е принудила във вечна брачна връзка. Той се занимавал с всекидневната си работа, разговаряйки с това безформено същество - нареждайки масата за вечеря за нея, пред антрополога и описвайки живота си с нея като нещо обикновено. Така и ние също бихме могли да си представим бледата алтернатива на това да съществуваме винаги в сянката на пандемията, което означава споделяне на битовото пространство с демона.

Седми Принцип

Демоните понякога спасяват света.

Езическите цивилизации са били толкова по-сложни в своите оркестрации на добро и зло, отколкото по-късните монотеистични наративи. Виждате ли, в редки случаи и древни митове, демоничните богове сe надигат и спасяват вселената. Например, в египетския пантеон имаме Сет, чието име нелогично по-късно става Сатана в юдео-християнската и ислямска традиция. Сет е божество измамник/тарикат, който владее хаоса, чужденците и пустинята, и чиято глава прилича на нещо, което дори не съществува сред животните в природата, хибрид на чакал или мравояд.

Независимо, Сет е понякога жестоко, алчно или отмъстително божество, което се опитва да свали от сила по-архетипните водачи на боговете. Но в някои странни нощи, когато по-героичните богове са във вериги или ранени, Сет сам идва да спаси света от терминалния срив. И той прави това не от някакви месиански заблуди или алтруизъм, а по-скоро просто ей така. Това е нещо, което също можем да видим и в постмодерното или футуристичното кино и литература дори във филми като Blade Runner или The Matrix, където главният герой е мизантропски самотник или отшелник, призван да се бори в името на човешката раса. Но те също толкова лесно биха могли да ни хвърлят в океана. Например последният роман на Жузе Сарамагу, озаглавен Каин, се занимава точно с този меркуриен тип фигура, тъй като в своята история Каин скита по земята и често се намесва, за да защити свещеното царство, но също толкова често е субверсивен и порочен. Така че и този вирус също е и аморален феномен, заплашващ ни със слагането на нашия край или предлагащ изкупление, или и двете едновременно. И този факт, между другото, разкрива и голямото стратегическо предимство на злото над доброто, а именно, че доброто никога не може да направи зло, ако иска да запази абсолютната си чистота. Но злото знае за доброто, злото може дори да направи добро, особено ако отговаря на целта му.

Осми Принцип

Демоните често дават неверни изходи. Връщайки се при джиновете от близкия изток, има всевъзможни истории за джин демони, които обичат да предоставят бягства или лекове, които по презумпция ще оставят човек да избяга от опасността, само за да го хвърлят, в крайна сметка, обратно във водовъртежа. Това са демони, които се радват да предлагат лъжливи избори или фалшива надежда. Те сключват сделки за освобождаване, само за да убият човешките си сътрудници; обещават път навън, само за да ги прокълнат отново между четири стени. Гаврят се и си играят с плячката си като котки. В този смисъл това е и архитектурата на лабиринта, където колкото по-навътре влизаш, толкова по-загубен и осъден ставаш на това да нямаш изход. И така, привеждайки този пълен кръг обратно към пандемията, можем да се замислим дали този вирус също ни позволява безкрайно да обсъждаме ваксините и политиките, като през цялото време знаем, че всъщност сме попаднали в ситуация без положение на печалба. Това определено би го направило демоничен по дефиниция.

Девети Принцип

Демоничните раси често крият своите намеси зад воала на случайността. В Иран бабите често проклинат дяволи, когато изгубят дреха или не могат да намерят мястото на някакъв предмет, което означава, че подозират на пръв поглед случайните събития за злонамерената работа на дявола. Това и начина, по който великият Андре Мишо описва магьосниците в така наречената земята на магията. Той казва, че всеки път, когато станем свидетели на очевидно спонтанно събитие, като да си забравиш мисълта, докато говориш или да се спънеш на стълбите, трябва да сте сигурни, че това всъщност е заклинание на маговете, което умишлено ни заблуждава. Така че, ако искрено искаме да направим правилни паралели между вируса и демонологията, тогава бихме казали, че вирусът също се маскира зад завесата от случайност или контингетност или тъп късмет, докато през цялото време явленията се ръководят от злонамерена воля.

Десети Принцип

Демоните те карат да си говориш сам, явявайки се като гласове в главата ти. Тук можем да мислим за обладавания и екзорсисти. И тук има буквална връзка, тъй като повечето хора, които са заразени с вируса попадат в състояния на треска, където говорят сами делириатно. Това казано, шизофренията често е диагностично свързана с това състояние на чуване на гласове. Шизофрениците са податливи на слухови халюцинации, които с времето стават все по-силни, агресивни, болезнени и убедителни. Те също имат дефектна схема на разпознаване, където техният ум предполагаемо не успява да идентифицира собствените им вътрешни гласове. По този начин това, което повечето хора обикновено притежават е нещо, наречено подгласна реч, където под нос си говорят или мърморят нещо, независимо дали от безсилие или да си напомнят да направят нещо, което е веднага разпознато като разговор с нас самите. Шизофренното съзнание се появява като глас на друг, проникващ в човека отвън. Чудя се тогава до каква степен вирусът е аутсайдерски глас и до каква степен той просто е непризнато наше ехо? По този начин днес говорим постоянно за НЕГО, когато може би трябва да говорим за НАС.

Единайсти Принцип

Демоните разкриват най-добрите таланти на разказвача. Нещо, за което съм писал преди са сънните дяволчета.

Те са описани под различни форми от различни култури, за да обяснят сънната парализа, когато умът се събуди в леглото, но тялото остава заспало. И почти винаги хората, изпитващи подобен ужас, си представят същество, което седи на гърдите им и ги спира от правене на каквито и да било движения. Пленен съм от гениалността на приказките около това предполагаемо демонично създание.

Позволете ми да разкажа малко. Скандинавците говорят за инкуб или сукуб. Прокълната жена, която прикляка върху ребрата на нищо неподозиращия спящ, за да му причини кошмари. Докато фолклорът на блатата на американския юг пък говори за фигура, наречена Хейнт - старица или нощна вещица, която възпира дъха, като обяздва горната част на тялото на жертвата си. Тихоокеанските островитяни говорят за процес на обладаване наречен кана теворо (изяден от демон), начин, по който духовете на мъртвите предци се хранят от нашите души. А монголските шамани на тъмната страна са въвели понятието „кхар даракх“ (да бъдете притиснати от Черното), в което въздействат замърсените измерения на сянката на самата вселена. Турската концепция за Kарабасан (притискащият нощем), е джин, чийто захват може да бъде освободен само чрез рецитиране на троновия стих от Корана. Има много други версии, като например бангладешката идея за Бoба (същество, причинаващо безмълвие), Непалският Кхая (призрак, живеещ под стълбищата на къщите), нигерийската огън ора (нощна война) или Кюрдският Мотака (нападател на деца поради разнообразни причини като ревност, семейни вражди или морални наказания). Този творчески асортимент от демони, свързани с таласъми, гоблини, призраци, презрени съпруги и каквото и да било, се простира се почти безкрайно. Няколко допълнителни примера:

Съществото на немския народ Алптраум (елфски сън), който паразитно пие кръв от мъжки и женски гърди и оплита косата на спящия в елфски възли, се страхуват само от знака на кръста; Каталунският Песанта - масивно куче със стоманени лапи, което омагьосва спящите, лежейки на торса си; Бразилската Писадейра (тя, която стъпва/престъпва), винаги приема формата на стара жена с бяла, разрошена коса, кървясали очи, зелени нокти и кикотещ смях, която чака на покривите, за да скочи на пълните кореми на онези в леглата отдолу;

И на последно място - старото персийско име на съществото на сънната парализа, което е Бакхтак (буквално означаващо малко богатство) - малко същество с раздут корем, което се забавлява, задушавайки и разглобявайки нервните ви окончания (водещо до Не-усещане), но трикът с Бакхтак е, че е възможно да превърнеш духовното и физическото му нахлуване в изблик на причудлив късмет. В едно предание, при пробуждане в състояние на сънна парализа, трябва по някакъв начин да издерете носът му, разкривайки деформация му на лунна светлина. Друго предание насърчава събудилия се спящ да грабне шапката на Бакхтак, за да разкрие плешивата му глава. И в двата случая това ви позволява да поробите демона, и да го накарате да сподели съкровища или да изпълнява непрекъснати желания. Но тогава проблемът е, че сте отново в ръцете на първия принцип, който е, че демоните дават желания, което, както вече казахме, е най-опасният от капаните им.

Илюстрации:

  1. Франсиско Гоя, Сънят на разума ражда кошмарни чудовища (Испански: El sueño de la razón produce monstruos) c. 1799
  2. Изкушението на св. Антони Martin Schöngauer c. 1480-90. Engraving. The Metropolitan Museum of Art, New York
  3. Илюстрация за романа Кармила (1872) написан от Шеридан Ле Фаню, една от първите творби занимаващ се с тематиката на вампира, предшественик на Дракула (1897) на Брам Стоукър, както и ранен пример за лесбийство в литературата, първо издадена в серията Тъмно Синьо. Illustration from The Dark Blue by D. H. Friston, 1872
  4. A imagem demonstra uma representação de um íncubus atormentando seres humanos. Do século IX a XV източник